Село Невестино е разположено на 13 км от Кюстендил, в

 Село Невестино е ситуирано на 13 км от Кюстендил, в най-ниската и тясна част на Кюстендилска долина. Къщите са от двете страни на река Струма и пътищата Кюстендил – Дупница и Кюстендил – Бобошево – Благоевград. Най-значимата естествена даденост, а в същото време и естествен запас с най-значима успеваемост за Невестино са двата минерални извора, намиращи се в Невестино.

 Първият е минерален водоизточник „ Сондаж №2 хг “, намиращ се в м. Топилата на изхода от Невестино в посока гр. Дупница. Той е прочут още от епохата на римския император Юстиниан (ІV в. прочие Хр). Натуралната минерална вода извира от 437 м дълбочина и е с дебит към 30 л/сек. Има висока степен на непорочност във връзка с нитрати и амоний. Общата минерализация е 666 мг/л и е подобаваща за всекидневна приложимост. Според лекарите, експерти по вътрешни заболявания, оказва удобно въздействие при лекуването на следните болести: бъбречно-урологични, стомашно-чревни, жлъчно-чернодробни, обемно-еднокринни, хронично-професионални интоксикации и при хора, изложени на нездравословни за здравето субстанции. Вторият минерален водоизточник се намира на входа на Невестино в посока гр. Кюстендил – гр. Дупница. Той е с дебит от 12 л/сек., само че водата не е годна за пиянство и се употребява за социално-битови потребности. С непринуден труд на локалното население тук е построена социална баня-пералня.

Вграждането на сенките

 Не са непокътнати писмени сведения за пораждане на селото, само че тракийските гробници, намиращи се наоколо до минералните извори, приказват за съществуването на тракийско населено място в древността. За писмени сведения се загатва в указател от 1576 година Запазени са обаче митове и предания за Струма булка и построяването на Кадин мост.

 Невестинският регион е богат на културноисторическо завещание с монументи от най-дълбока античност. В покрайнините на с. Невестино, в м. ”Мощени ” при археологически изследвания е намерено неолитно населено място, ситуирано върху речна тераса на левия бряг на р. Струма. В региона на с. Ваксево е записано и проучено друго праисторическо населено място в м. ”Студена вода ”, на левия бряг на р. Елешница. То е единственото, за в този момент известно, на територията на Западна България, където са застъпени трите праисторически столетия – неолит, енеолит и ранна бронзова ера, което го прави главен културно-хронологически обект в басейна на Струма. Територията на общината е осеяна с антични селища, могили, некрополи, замъци и градища, разпръснати в селата Невестино, Пастух, Ваксево, Смоличано, Пелатиково, Рашка Гращица и други

Старите мостове на България

 Най-стойностният архитектурен монумент на културата на територията на общината, е съграденият през 1470г. ”Кадин мост ” при с. Невестино над р. Струма. Името му е забулено от красиви митове и предания. Архитектурата на моста е комбинация от антични, средновековни и ренесансови форми, пресъздадени на локална почва. Мостът е построен с пет свода, дълъг 100 м., повдигнат в междинната си част и заслан с огромни гранитни плочи, завършени от страни с бордюри.

 От южната страна на източния парапет е вградена гранитна плоча с турски надпис, с информация за годината на създаване. В непосредствена непосредственост до моста, в ниската част до самия разлив на реката е реставрираният Четирски хан, където гостите на селото могат да опитат ястия приготвени по локални предписания.

Стъпваш по близо 550-годишен мост. Под краката ти умерено тече Струма и нищо не подсказва, че в една от колоните, съгласно легендите, е вградена обичаната на един от майсторите...

 Името на моста идва от турската дума за жена - „ кадън “ и в превод значи Невестин мост поради легендите към построяването му.

Легендата за вградената булка

 Една легенда споделя, че градежът на моста почнал, само че не вървял. Тъкмо майсторите издигали част от основите, и през нощта реката отнасяла всичко. Решили, че с цел да потръгнат работите, трябвало, както повелявала тогавашната традиция, в основата на градежа да се вгради жена. Чудили се кой да прежали булката си и решили – която първа на другата заран пристигна да донесе храна на мъжа си, ще бъде пожертвана. Дошла рано на другия ден Струма невяста, дамата на занаятчия Манол. и – речено-сторено, вградили я в основите на моста. Така и устоял до през днешния ден.

В покрайнините на кюстендилското село Пастух в миналото е имало шестнадесет църкви

Легенда за султанския подарък

 Има и друга легенда, която споделя, че по времето, когато още нямало мост тук, един път се срещнали войската на султан Мурад и българска сватбарска върволица. Уплашили се сватбарите, разбягали се, единствено булката останала самоуверено отсреща. Поклонила се с почитание на султана и го поздравила. Впечатлен от безстрашието на невестата, султанът я запитал какъв подарък желае за сватбата си. „ Много мъчно прекосяваме реката тук “, споделила девойката. Разбрал я султан Мурад и поръчал над реката да бъде построен мост. 

Във всяка колона на моста има по един прозорец, откъдето да се оттича водата при високо равнище на реката.

 Ако сте експерти по архитектурни стилове, или просто сте минавали по задоволително каменни мостове в България и по Балканите, ще забележите, че има детайли и от античните, и от средновековните модели. Твърди се, че има и ренесансови форми, само че това към този момент е за напреднали.

Гранитната плоча в единия завършек на моста, на която на турски е разказана историята му.

 Ето превод на надписа: „ По високото предписание на Исак паша, един от най-великите везири и благородни началници, който прави добрини с чисто душевно подбуждение, с цел да получи горе от основателя съответното отмъщение, заповядва да се построи в тази страна този заветен мост за гратис минаване на пасажери. Нека всевишният Бог извърши живота му с наслада и забавление. Година 874 (1470) “. Исак паша е бил везир на султан Мехмед II.